Направо към съдържанието

Христо Матов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Матов.
Христо Матов
български революционер
Роден
Христо Матов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
НаградиЗа военна заслуга
Семейство
Братя/сестриДимитър Матов
Милан Матов
Други родниниХристо Матов (племенник)
Подпис
Христо Матов в Общомедия

Христо Апостолов Матов е български революционер, член на Централния комитет и задгранично представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водач на десницата в организацията. Използва псевдоними като Аристид, Брут, Дримколов, Инсаров.[1][2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Сръбскитѣ претенции въ Западна България. София, Дружество „Св. Климентъ“, книжка 2, Печатница „Просвѣщение“, 1897.
Милан и Христо Матов в 1908 г.

Христо Матов е роден на 4 март 1869 година[4] в западномакедонския град Струга.[2] Родителите му Апостол К. Матов и Петра Стефанова Чакърова имат общо 11 деца, но до пълнолетие достигат шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е особено близък с брат си Милан Матов, който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония. Христо Матов е втори братовчед на Царевна Миладинова,[5] а майка му Петра е сестра на видния български възрожденец Георги Чакъров.[2]

Апостол Матов, съпругата му Петра Чакърова и семейството им, Струга, 1904 година

Христо Матов учи в родния си град, а по-късно е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия. Завършва филология в Софийския университет в юли 1893 година.[2] През учебната 1893/1894 година изпълнява длъжността директор на четирикласното българското училище в Сяр.[6] В 1894 година отхвърля предложението на Даме Груев и Иван Хаджиниколов да се присъедини към новосъздадената ВМОРО, но след Четническата акция на Македонския комитет преосмисля решението си и на 25 август 1895 година влиза в организацията и за кратко замества Гьорче Петров като член на ЦК на ВМОРО.[7] Преподава в Педагогическото българско училище в Скопие, на което е и директор от 1895 до 1898 година,[8] като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера. През 1896 година посвещава 15-годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО.

План за въстание в Македония, написан от Христо Матов през май 1903, където се чете: 1) Да се разпространи едновременно по цяла Македония или поне да обхване всичките местности, населени с българи (все едно – екзархисти, патриаршисти или сърбомани).

На 11 май 1893 година на вечеринка в „Славянска беседа“ Матов като студент в Софийския университет изнася реч за претенциите, които сърбите имат за земи в западна България. В януари 1894 година речта излиза като статия „Сръбските претенции в Западна България“ в списание „Български преглед“, публикувана под псевдонима Дримколов,[9] а в 1897 година излиза и като отделна брошура. В нея Матов доказва българщината на славянското население в Македония и отхвърля като несъстоятелни твърденията, че то е сръбско. Текстът започва така:

„ Въ тая статия искамъ да сподѣля съ читателитѣ нѣколко мисли за претенциитѣ, които въ най-ново врѣме поддигнаха Сърбитѣ върху оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната подъ име Македония.

Фактъ е, констатиранъ вече, че Македонскитѣ Българи сѫ захванали да се събуждатъ по-рано отъ Мизийскитѣ и Тракийскитѣ...[10]

“

А на последната 16-а страница на книгата пише, че сърбите също така искат да превърнат македонските българи в отделна Македонска народност, за да могат поне да предотвратят плашещата ги целокупност на България и македонистките емисари са заплатени от сръбските консули в областта.[11]Учителства в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. От 1895 до 1898 година е училищен инспектор в Скопската епархия. Учител е в Солунската българска мъжка гимназия през учебната 1898/1899 и 1900/1901 г. От 1896 до 1901 година е член на ЦК на ВМОРО. В Скопие в 1897 година издава хектографирания вестник „Санстефанска България“, в който открито защитава идеята за присъединяване на Македония към Княжество България.[12]

В 1901 година до 1902 е заточен в Бодрум кале, Мала Азия. В 1902 година е член на Задграничното представителство, после окръжен ръководител на революционната организация в Скопие. На Съвещателното събрание на ВМОРО в София от декември 1906 година е повторно избран за член на задграничното представителство. Според Ангел Динев към 1912 година Матов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Стефан Николов (в Горноджумайско) и Константин Дзеков (в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско). Влиянието на Матов е в Скопско, Битолско и Солунско, неговата групировка има най-силна подкрепа от ВМОРО. В 1910 година пише брошурата „Писма за Македония“.

През 1911 – 1912 година публикува във вестник „Вардар“ студията „Пропуснати случаи“, в която изрежда кога България е трябвало да се намеси и с война да реши Македонския въпрос:

„ Като пръвъ удобенъ случай въ миналото съ право се посочва отъ сички годината 1897 по врѣме на гръцко-турската война, когато въ Македония не бѣ останала никаква, рѣшително никаква войска, когато и македонскитѣ резервисти бѣха отишле въ Тесалия.

...Другъ удобенъ случай за дѣйствуване отъ страна на България бѣ годината 1903 по врѣме на Илинденското възстание. Тогава населението бѣ станало до голѣма степенъ господаръ на положението въ повечето мѣста на Битолския и Одринския край.

...Третъ удобенъ случай за дѣйствуване, който България сѫщо изпусна, е годината 1906.[13]

“
Тодор Александров, Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война.

В 1912 година при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. За проявена храброст е награден със сребърен кръст с корона „За военна заслуга“ и с орден „Свети Александър“ VI степен.[14] През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник „Родина“. Изследовател фолклорист, филолог и публицист.

Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Бодрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа. Към 1915 година учителства в 3-та софийска мъжка прогимназия.

„Подписанитѣ удостоверяваме, че получихме сумата петстотинъ тринадесеть лева и петдесеть стотинки (513,50) зл. чрѣзъ Българското Дипломатическо Агентство въ Цариградъ, като помощь отъ Македоно-Одринскитѣ студенти при Висшето училище въ София, за раздавание помежду другаритѣ ни Българи политически затворници въ Подрумъ кале. Бодрумъ-Кале, 6 юни 1902 г. П. Тошевъ, Х. Матовъ, Ив. Х. Николовъ“
Писмо от Христо Матов от името на ВМОРО до командващия I армия генерал Климент Бояджиев с препоръка, след като българската войска влезе в Охрид да завладее и манастира „Свети Наум“, тъй като има опасност да го овладеят гърците, както и западния бряг на Охридското езеро, макар по Лондонския договор да е отстъпен на Албания, ноември 1915 г.
Матовъ, Христо. Писма за Македония. Отговоръ на г. Я. Сакѫзовъ. София, Печатница на Георги М. Чомоневъ, 1910.

.

Матовъ, Христо. Основи на Вѫтрешната революционна организация (опитъ за подбиране и формулиране „основитѣ“). Съ приложение „Що бѣхме - що сме“. Трето задгранично издание. 1925.

През 1917 година Христо издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.

Христо и Милан са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Христо за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие.

През 1919 година участва в издаването на албума „Македония в образи“. Христо Матов умира на 10 февруари 1922 година в София.[15][16][17]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

Архивът на Христо Матов, състоящ се от 21 архивни единици документи, свързани с революционните борби на българите от Македония и Одринско за времето от 1892 до 1919 г. се съхранява във фонд 1944К Централен държавен архив на Държавна агенция „Архиви“.[18]

Христо Силянов нарича Матов:

„ единъ просвѣтенъ бѫдещъ вождъ съ значителна литературна култура, съ любовь къмъ народната поезия и съ оригинално писателско перо. Съ спартански добродетели въ частния си животъ, строгъ къмъ себе си и къмъ другитѣ, необикновено упоритъ въ мненията си, Матовъ се издигна бързо и зае, наредъ съ Гьорче, мѣсто на пръвъ теоритикъ на македонската революция. Отъ нѣколцината великани той работи най-дълго време, проживѣ и общоевропейската война и остави свѣтълъ споменъ, незатъмненъ отъ никакво петно.[19] “

За Иван Михайлов Матов е:

„ най-проницателният идеолог на ВМРО през турския режим.[20] “

На 04.09.1958 г. вестник „Македонска трибуна“ отпечатва речта на Асен Аврамов при откриване на конгреса на „Македонската патриотическа организация“ (МПО) в която казва следното за Христо Матов : "Освободителната борба не може да съществува без историческа основа. Христо Матов бе историческата основа и идеологията на борческа Македония."[21]

На Христо Матов е наречена улица в квартал „Лагера“ в София (Карта). На него е кръстен Матов връх в Антарктика.[22]

За Христо Матов и Милан Матов разказва документалният филм „Матовият род“ (2013), с участието на Христо Миланов Матов.[23][24]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кочо
Асигяур
 
 
 
 
 
Наум
Матов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Матов
(1832 - ?)
 
Петра Ст.
Чакърова
 
Митра Миладинова
(1824 - 1894)
 
Димитър Миладинов
(1810 - 1862)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария
Балканска
 
Милан Матов
(1875 - 1962)
 
Христо Матов
(1869 - 1922)
 
Димитър Матов
(1864 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Матов
(1924 — 2018)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Христо Матов

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10, 20, 38, 46.
  2. ↑ а б в г Билярски, Цочо. Христо Матов - историческото съзнание на революционна Македония // Сите българи заедно. Посетен на 28 ноември 2020 г.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 78.
  4. ↑ Според някои източници е роден на 6 март, Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 285-286., а според други на 10 март 1872 година.
  5. ↑ Братята Христо и Милан Матови са били сред стратезите на ВМРО // в. „Сега“, 8 ноември 2005 г. Архивиран от оригинала на 2021-01-28. Посетен на 28 ноември 2020 г.
  6. ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 33.
  7. ↑ Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр.108, 112, 114
  8. ↑ Настевъ, Хр. I-ия випускъ на Скопското българско мъѫко педагогическо училище // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). София, Издание на Илинденската организация, мартъ 1940. с. 13.
  9. ↑ Дримколовъ. Сръбскитѣ претенции въ Западна България // Български Прѣгледъ I (V). София, Издава Дружеството „Общи трудъ“. Печатница Вълковъ, януари 1894. с. 98 - 108.
  10. ↑ Сръбскитѣ претенции въ Западна България. София, Дружество „Св. Климентъ“, книжка 2, Печатница „Просвѣщение“, 1897. с. 1.
  11. ↑ Свидетелства на македонски дейци за сръбския македонизъм
  12. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 148.
  13. ↑ Матов, Христо. Пропуснати случаи, във: „Вардар“, година 1, брой 3, 17 октомври 1911.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
  15. ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 104.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 101.
  17. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 320 – 321.
  18. ↑ Христо Апостолов Матов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 29 ноември 2018 г.
  19. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 42.
  20. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 146.
  21. ↑ Радовски, Александър. Македонският въпрос и Държавна сигурност. Песни за Македония. Велико Търново, Фабер, 2021. ISBN 978-619-00-1311-2. с. 10,11.
  22. ↑ Matov Peak // COMPOSITE GAZETTEER OF ANTARCTICA ENEA - P.N.R.A.
  23. ↑ „Матовият род“ // bnt.bg. Посетен на 09 август 2023 г.
  24. ↑ „Матовият род“ // БНТ Благоевград в youtube. Посетен на 09 август 2023 г.
  25. ↑ в. „Македония“, бр. 7, 1992 г., стр. 5
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Матов&oldid=12407537“.